Делото за убийството, извършено от Лизи Бордън, е едно от най-известните в

Делото за убийството, извършено от Лизи Бордън, е едно от най-известните в американската престъпна история, като свети с привидното си безсмислие. А в англоговорящия свят ужасната идентичност на килъра е увековечена в детска песничка, излъчена през поколенията.

Част от аргументите да се помни закононарушението на Лизи се крие в характера на Фол Ривър, Масачузетс – град на текстилните заводи на 80 километра южно от Бостън. Фол Ривър е разтресен освен от жестокостта на закононарушението, само че и от това кои са жертвите му. Културните, религиозните, класовите, етническите и половите разделения в града образуват дебатите за виновността и невинността на Лизи – и ще привлекат очите на цялата страна.

В ранните часове след откриването на телата хората знаят единствено, че килърът е блъснал жертвите вкъщи им на оживена улица, измежду бял ден, на една пресечка от бизнес региона на града. Няма явен претекст – нито обир, нито полово принуждение, да вземем за пример. Съседите и минувачите не чуват нищо и никой не вижда някой да влиза или да напуща парцела на Бордън.

Трупът на Андрю Бордън 

Освен това Андрю Бордън не е елементарен жител. Подобно на други от семейството, той има доста благосъстояние и висока известност – влага в мелници, банки и недвижими парцели. Но Андрю в никакъв случай не показва своите благоприятни условия. Той живее в скромна къща на не най-модната улица, вместо на „ Хълма “ при останалия елит на Фол Ривър. 32-годишната Лизи обаче копнее да живее на Хълма и знае, че татко й може да си разреши да се изнесе от този квартал, доминиран от католически имигранти. Затова не е инцидентно, че полицията в началото счита убийствата за осъществени от мъж, евентуално от „ чужденец “. Така в границите на няколко часа полиците арестуват първия си обвинен: почтен португалски преселник.

И полицията, и Лизи са погълнати от шовинизма на града. В деня на убийствата Лизи твърди, че влиза в къщата от обора и открива тялото на татко си. Тя вика 26-годишната си прислужница ирландка, Бриджит „ Меги “ Съливан, която почива в стаята си на 3 етаж и й споделя, че има потребност от помощ като я изпраща от другата страна на улицата в дома на фамилния им доктор. Той обаче не е у дома. След това Лизи споделя на Маги да докара нейна другарка, която живее на същата улица. Все отново обаче Лизи в никакъв случай не изпраща прислужникът при ирландския доктор преселник, който също им е комшия. Той има впечатляващо обучение и служи като градски доктор на Фол Ривър. Лизи също не търси помощта и на френски-канадски доктор, който живее по диагонал на тях.

Трупът ма Аби Бордън 

Но по време на разпита отговорите на Лизи към разнообразни служители на реда се трансформират, а това, че не пуска нито една сълза провокира съмнение у полицията. Тогава чиновник открива, че Лизи се е пробвала да закупи смъртоносна синилна киселина (циановодород) ден преди убийствата от близката дрогерия.

Случаят с Лизи Бордън бързо се трансформира в един от претекстовете за всеобщото ирландско възмущение в града. Променящият се състав на полицейските сили, комбиниран с избора на втория ирландски кмет на града, доктор Джон Кофлин, са предизвикателство за досегашната доминация на локалните поданици.

Вестникът на Кофлин Fall River Globe, буен ирландски всекидневник от работническата класа, постоянно атакува притежателите на мелници, а скоро след убийствата концентрира своята класова битка върху Лизи. Наред с други неща, той разпространява слуховете, че семейство Бордън заблуждава  милиони, с цел да подсигурява, че Лизи в никакъв случай няма да бъде наказана. За разлика от тях, локалният за Хълма вестник Fall River Evening News, пази невинността на момичето.

Пет дни след убийствата управляващите привикват следствие и Лизи свидетелства всеки ден: това е единственият път, в който тя дава показания в съда под клетва.

Лизи е задържана на 11 август, една седмица след убийствата, и съдията я изпраща в окръжния затвор. Така тази привилегирована обвинена се оказва затворена в сива клетка с размери 4 на 3 метра за следващите 9 месеца. Арестът на Лизи е вест, която бързо става национална.

Окръжният прокурор може би подценява правните и културни детайли, с които се сблъсква. Поведението на Лизи в съда, което районният прокурор Ноултън може би не съумява да планува изцяло, също сигурно повлиява на резултата. И тук се крие половият абсурд на нейния развой.

Освен това, с парите на татко си, Лизи може да си разреши най-хубавия юридически екип, който да я пази, в това число някогашен губернатор на Масачузетс, който беше назначил един от тримата съдии, които управляват делото.

И най-после, самото жури показва на прокуратурата страховито затруднение. Фол Ривър е изключен от басейна за избор на жури, като по този метод изборът е накривен към дребните, мощно аграрни градове на окръга. Половината от правосъдните заседатели са фермери; други са търговци, един има железна фабрика в Ню Бедфорд и като цяло множеството са протестанти, някои с дъщери почти на възрастта на Лизи. Не е изненадващо, че жури в подобен състав бързо взема решение да я оправдае. Заседателите даже изчакват един час, с цел да наподобява, че не са взели преждевременно решение.

Аудиторията в правосъдната зала, по-голямата част от пресата и от феминистки групи, приветстват оправдателната присъда. Но животът на Лизи се трансформира вечно: два месеца след оневиняването си, тя и сестра й Ема се реалокират в огромна викторианска къща на Хълма. Много хора там и в Централната конгрегационна черква обаче я заобикалят. Лизи се трансформира в забележителност на Фол Ривър…

Тя се отдръпва в дома си, само че даже там кварталните деца й досаждат с пакости. Четири години след оправдаването й е издадена заповед за нейния ареста в Провидънс. Тя е упрекната в кражба от магазини и явно прави рецидив…